Едва ли има човек, който да не знае поне нещичко за този фантастичен град, център на живописната италианска област Венето. Снимки, книги, филми, посветени на това красиво кътче има стотици, че сигурно и хиляди. Освен с необикновената си красота, той е известен и с производството на стъкло, най-фина дантела и мозайка.

Фактът, че Венеция е разположена върху около 118 острова в лагуна в Адриатическо море, не спира да изумява хората и да буди възхита към човешкия гений.

Слязох от корабчето, предубедена към красотата на Венеция, но на петата минута вече бях възхитена и завинаги пленена в мрежата на обожанието към това кътче от рая.

Месецът беше юни и жегата в 10 часа сутринта вече бе смазваща. В рамките на един ден успяхме да обиколим най-популярните дестинации в историческата част на града. Чакахме на дълга опашка под палещото слънце, за да влезем в катедралата Сан Марко – удивително и пищно творение на венецианската архитектура.

Обиколихме Двореца на дожите,

Сградите на Прокурациите,

и Часовниковата кула на площад Сан Марко, но извиващите се опашки ни възпрепятстваха да ги разгледаме отвътре. Стигнахме по тесни, криволичещи улички до Canalazzo Канале Гранде, извиващ се през града в продължение на 4 километра. Във Венеция има още 150 канала и 400 моста.

Попаднахме и на местен пазар с красиви дрънкулки. В късния следобед, преуморени от емоции, горещина и движение сред многолюдните тълпи туристи, седнахме в дълбоките сенки на стъпалата на площад Сан Марко и дълго се наслаждавахме на катедралата, блеснала с всичкото си злато под слънцето. Сенките започнаха да се издължават, а ние трябваше да вземем корабчето, което да ни заведе обратно на континента.

Второто ми посещение на Венеция се осъществи през месец февруари. Отново в рамките на един ден, но в пъти по-благоприятни температурни условия. Този път отдадохме дължимото на малките улички и площадчета. Минахме да кажем здравей на любимата катедрала. Извадихме и късмет да няма опашки и успяхме да се качим на Часовниковата кула. Гледката от върха е наистина зашеметяваща.

Сетне дълго се лутахме по малките, криволичещи и оплетени улички. Над сто пъти се губехме и после се намирахме. Открихме местенца, на които рядко стъпва туристически крак. Местенца, на които развълнувани момчета, с порядъчна доза подвиквания, ритат топка. А отстрани, са скупчени симпатични старци, увлечени от някакъв шумен спор. Дами в старша възраст обсъждат нещо си на висок глас. Както винаги в Италия - шумно и весело! А над всички се носи аромат на топъл хляб. Кафето, изпито в тази приятна обстановка е по-силно и по-вкусно/ а и по-евтино/, отколкото на по-популярните точки на Венеция. Ядохме на крак и огромни пици, толкова топли, че буквално течеха в ръцете ни / ясно е, че нямахме и прибори/.

Безспорно човек не може да не се влюби във Венеция от пръв поглед. Старите сгради, тесните канали и миниатюрни мостчета, силният дъх на Средновековие, очарователните магазинчета, гондолите, носещи се плавно по водата…всичко това те очарова и те пренася в едни други времена. На моменти, попаднал случайно в някоя тиха уличка, почти имаш чувството, че чуваш да прошумолява бална рокля, а зад ъгъла всеки момент може да надникне лице, прикрито зад пищна маска.

Разкош, пищност и много история, покрити с финия прах на столетията.